Мигел де Сервантес Сааведра е испански романист, драматург и поет.

Неговият magnum opus „Дон Кихот“, смятан за първия съвременен европейски роман, е класика на западната литература, определяна като един от най-добрите образци на художествената литература. Влиянието на Сервантес върху формирането на испанския език е толкова голямо, че той често е наричан „езикът на Сервантес“ („la lengua de Cervantes“).

Роден през 1547 година в скромно кастилско семейство, през 1569 година Сервантес заминава за Рим, където малко по-късно постъпва в испанската морска пехота. Военната му служба продължава до 1575 година, когато е пленен от алжирски пирати и в продължение на пет години, докато е откупен от родителите си, е роб. През следващите години започва да пише, издържайки се с различни дейности – известно време е снабдител на флота, а след това бирник. Успехът на първата част на „Дон Кихот“ през 1605 година му осигурява известна финансова самостоятелност и до края на живота си през 1616 година се занимава главно с литературна работа.