На боговете равен ми се струва
оня, който, до тебе приседнал,
те слуша тъй сладко да говориш
и да се смееш нежно-шеговита.
Но аз, щом отдалече те съгледам,
в уплаха — бледна — изведнъж изтръпвам.
Сърцето трепва във гърдите,
гласът ми става сух и сякаш спира.
Езикът ми засъхва — нежен пламък
под кожата ми тънко запълзява.
Очите ми покрива нежен мрак,
бучение в ушите си усещам.
Студена пот челото оросява,
нозете ми се подкосяват, ставам
по-бледна от изсъхнала трева,
свяст ми се вие, сякаш че умирам.